На Високи Токчета

О, Принце на белия кон,
който в приказки, притчи възпяха…
Имаш ли почва в модерния дом?
Или превърна се ти във ламята?
Къде ти е острият меч?
Имаш ли здрави доспехи?
Къде ти е благата реч?
Къде са ти всички …

Хубава съм, Майко! Хубава.
Като тебе съм хубава!
Като чистата ти, любяща душа Майко.
Като нежната ти усмивка.
И съм топла, Майко! Като сърцето ти съм топла…

Мечтая за топла, уютна постеля…
Две длани да галят в нощта.
Кожата мека и нежна…
Да изгаря от обич плътта.
Искам да дойдеш неканен…
Но тъй чакан ….

– Какво правиш, когато някой много ти липсва?
– Мисля го…
– Как така?
– Мисля за него и му изпращам любов.
– А защо просто не го потърсиш?

Когато ти е писнало да те боли…
Да мачкат нежните ти мисли.
По душата ти да се разхождат боси…
Да ти задават глупави въпроси.
Когато ти е писнало и да горчи…

– Пакост или лакомство? – попита ме тя, а едно игриво пламъче заблещука в очите й.
– Хммм… – шляпнах я по дупето и се усмихнах замечтано.
– Хи-хи, добре любовнико. Чакай да видиш първо какво съм ти подготвила.

Аз съм мечтателка!
Истинска! Свободна! Луда!
Сбъдваща! Неспирно търсеща!
Рядко изпадам в затишие, защото бурите по ми отиват.

Прехапах устни… Играта беше започнала и тя имаше нов господар.
Не след дълго приключи с рисуването по кожата ми… Усещах как се превръщам в плячка…

„- Не ти ли трепва? – попита ме той, сякаш молещ за късче любов.
“Трепва ми!
Аз все още съм там, заключена в обятията ти.
Обладана от чувства и изпепелена от нежните ти устни.
Сърцето ми е там.
Там далече…

Спрях да търся хорското одобрение.
Спрях да живея в дълбоко смирение.
Не моля! Не питам! Аз пиша закони!
Спрях да живея по чужди шаблони.

Топъл дъжд, чадър, усмивка…
„Добър вечер“ и подадена ръка.
Нежен поглед, дума блага и въздишка…

Исках да му стъпя на врата.
Не, не защото съм властна. Въпреки, че ми харесва как мислите.
Исках да му стъпя на врата, защото усещах
…

Истината е, че няма Време…
Както го няма и онова т.нар. „подходящо време“, което все чакаме да дойде, за да се обясним в любов, да започнем нова работа, да отидем на почивка… Да дарим усмивка… Да кажем какво наистина мислим…

Има такива мъже, които остават.
Не защото трябва, а защото го искат.
Обикват сърцето ти,
макар вече да мислиш, че не ставаш за обичане…

Случù ми се любов!
Ела, не чакай!
Уморих се вече от лъжи.
И всичкото старание и грижи,
и опит от…

Той обича да чете книги…
Между редовете…
Мен…
Вглъбен да опознае всичките ми лудости…
Отчаян в опитите си да ме обича „и още малко отгоре“.

Гледаш ме и мислиш –
„Малка си… Аз лесно ще те разчета…“
Но сам не осъзнаваш всъщност,
колко е голям във мен света.

Когато веднъж е боляло
и бавно умирал си ти…
Сърцето остана ли цяло
или на парчета сега ти стои?
Когато раздиран от спомен,

Искам да ти кажа, че знам отговорите.
Че никога няма да те нараня и всичко ще бъде наред.
Че няма да си тръгна, когато се почувстваш спокойна
и винаги ще бъдеш „моето момиче“.

Разхвърляна стая…
Разхвърляни мисли…
Безплътна останах след теб.
Разхвърлян остатък от спомени чисти…

Децата са изумителни създания. Всеки разговор с тях ме изненадва, разсмива и вдъхновява. Днес подробно ще Ви пресъздам лекцията „как да си хванеш гадже“, изнесена ми от 7-годишната Бени.

Хайде, влизай в живота ми!
Не стой на вратата.
Стига звъня!
Проглуши тишината.
Хайде…

Признавам си – досега не съм излизала на среща с непознат. И мъничко се вълнувам.
Не толкова, че е непознат, а защото е напълно непознат – срещнах го в интернет…

Мисля, че веднъж бях виждала жената на Стив, но съм почти сигурна, че няма нищо общо с човека, който стоеше пред мен сега…

Нямаше как да избягам от реалността, но можех да я отложа поне с още няколко часа.
Стресната от неканения гост, станах и се обърнах към мястото, от където идваше гласът.
Как беше редно да постъпя?
Любопитството не ми даваше мира.
„За бога, какво толкова може да стане?!“

Ниска топка си момче,
а аз на колене не ще да падна.
Отгледана бях нежна и добра,
сега жестока съм и безпощадна…

Идвам…
И ще си поиграя…
С инстинктите ти…
Със сетивата ти.
Ще разпъна струните си в душата ти…
И ще…

Поглеждаш уж небрежно,
а изпиваш ме с очи.
Някак безнадеждно
между нас Любов мълчи…

Здравей Любов, пак е неделя…
Защо си дошла?
Търсиш подслон от студената зима,
която…

– Същият темерут си като мен… – констатира той, поглеждайки ме с плаха усмивка. – Хайде цупло, признай си, че все пак вярваш в любовта…

И той ме погледна и попита с живо любопитство:
– Не тъжиш ли за мъжете, които си отиват от живота ти?
Хм… Дори нямаше нужда да обмислям отговора си…

Срещнах съседката на входа… Разминаваме се, а тя ме гледа с ехидна усмивка… Снощи е из*укала мъжа ми…

Във един прекрасен ден…
Тя се спря до мен.
Редяхме се за сладолед.
И ме пререди отпред.
Исках да…

ОбичаХ те!
Господи, как те обичаХ! …
До полуда, до отчаяние, до безнадеждност!
И бях щастлива!
И това ми стигаше!…

В очите на обикновения зрител, тя беше зла, арогантна и амбициозна кучка. Но ако я познавахте добре, като мен, щяхте да знаете, че тя всъщност е добро момиче. С образование и остър ум, далеч надминаващи…Continue Reading

Стояхме един срещу друг в кафенето.
Приглушеното улично осветление в комбинация с лунната светлина, караха очите й да блестят.
Разказваше ми за…

Нямам ясен спомен, в съзнанието си, как се озовахме там… Спомням си парка… Ароматът на цъфнали дръвчета… Как вървях по осветената в сумрака пътека и…

Толкова си превзет, заблуден и безпътен…
Строиш стени и вярваш, че щом щракнеш с пръсти можеш да вземеш това, което ти се полага…

Понякога просто те е страх да се пресегнеш и да вземеш това, което ти принадлежи. Защото е ново… Защото е непознато… Защото знаеш, че ще разтърси целия ти свят… Ще те извади от зоната ти…Continue Reading

Тя бе от онези потайни жени, които събуждат в теб отчаяната нужда да ги разгадаеш. Стои пред теб като коледен подарък, който нямаш търпение да разопаковаш…

Тя знаеше, че трябва да го пусне… Но го обичаше толкова дълго, че не знаеше как да каже „сбогом“. Как да се раздели с част от себе си и как е възможно да продължи след…Continue Reading

Ти си първото нещо, което виждам, когато сутрин отворя очи… Лекичко се присламчвам към теб и те целувам по бузата… А ти сякаш това и чакаш… Усмивката се прокрадва по лицето ти и докато се…Continue Reading

                Често вечер обичам да пия мляко с какао от любимата си порцеланова чаша, вместо вино от кристал.                 Не се разхождам всяка вечер в дантелена нощничка, а обичам уюта и допира на памучната ми…Continue Reading

Подкрепете българското!                 Скъпи читатели, изправени сме пред две ужасяващи кризи – грозящата ни опасност от Kоронавирус и неизбежната икономическа криза, която предстои.                 За момента освен с изолация и дезинфекция сме безсилни срещу невидимият…Continue Reading