Ей там някъде далеч в гората, малка къщичка ни построих.
На верандата поседнах и зачетох стих след стих.
Ти до мен приседна, сгуши се блажена и заспа.
Толкова отдавна те очаквах, че сърцето ми за малко спря.
Ти за мене всичко си любима – радост и любов.
Тъгата ти е моя болка. Сърцето ти е пристан, благослов.
Гласът ти мелодичен, музика е в моя ден.
Ръцете ти са дом, от духа ти окрилен.
Душата ти е дар, очите – моя свят.
Устните ти жарки изпиват ме от млад.
Обичам те любима. Малка къщичка ни построих.
За да бъдеш ти щастлива, а аз да ти се радвам всеки миг.
Автор: Беа Желязкова ©
