Промяната не винаги е нещо лошо.
Както обичам да казвам – „не знаеш от какво зло те е спасил лошият ти късмет“.
Да, в момента може всичко да изглежда много страшно… Да се чувстваш в безизходица и да не виждаш път напред, но ЗАБАВИ…
И дишай… Дишай бавно и дълбоко.
Сега затвори очи. Хайде! Не е страшно.
Усети тялото си „тук и сега“. Свържи се с всяка частица от него и почувствай себе си.
Боли… Знам, че боли.
И треперенето е нормално. Тялото ти има нужда от тази вибрация, за да се излекува.
Пусни сълзите. Пусни ги на воля.
Тук е мястото, където можеш да бъдеш себе си – автентична, честна, ранима.
Свали броните, маските…
И се лекувай.
Лекувай се от виковете на съзнанието…
От болезнените спазми на сърцето.
Лекувай се от миналите спомени…
И тишината на чуждото мълчание.
Промяната не е непременно нещо лошо…
Спомни си…
Тя превръща какавидата в пеперуда…
Яйцето в птица…
Детето във възрастен…
А страха в увереност.
Промяната не е нещо лошо…
Тя ни носи нови изгреви,
споделени залези…
Щастие от малките неща,
обич от неочаквани места.
А сега отвори очите си…
Постой мъничко в тишината.
Прегърни твоето малко, вътрешно дете,
което лежи на гърдите ти.
Почувствай силата да бъдеш видяна!
Почувствай силата да бъдеш разбрана!
Обикни това малко създание
и му дай цялата си любов и подкрепа.
И когато отново почувстваш света студен –
върни се към него.
Към тези искрящи, детски, любопитни очи,
пълни с любов и увереност.
Това си ти! И нищо по-малко!
И когато някога се препънеш в живота, спомни си…
„Промяната не е винаги нещо лошо. Щастието идва зад ъгъла.“
Автор: Беа Желязкова ©
