Виното изгаряше гърлото ми…
Все още усещах вкуса на горчивите сълзи…
Цигарата догаряше в пепелника…
Вкусът й беше противен. Но някак все прибягвах до нея, при мисълта за теб…
Порок след порок… А ти – Дяволът!
Идваш и носиш в себе си огън, разпалваш ме…
Докосваш ме и дирята ти остава да пари по кожата ми с дни…
Рисуваш рани в душата ми, а после ги лекуваш с целувките си.
Говориш за любов, а в сърцето ти – тишина.
Очите ти дълбоки като океана, но твърде плитки, за да направиш място за мен.
А когато се наситиш – тръгваш…
И след теб остава само зейнала пропаст.
И никога не е сбогом…
А само довиждане…
За да се върнеш, когато зажаднееш за мен…
И да се опиташ да ме убиеш отново.
Автор: Беа Желязкова ©
