Баба ми казваше:
“Когато е любов – любов е!
Не можеш да кажеш на черното бяло.
Усещаш как кръвта ти кипи…
Въздухът е с по-наситени аромати.
Цветовете са като извадени от най-пъстроцветната дъга.
Така е мило дете – любовта се усеща.
Със сетивата…
С всяка фибра на тялото.
Тя не може да се изфабрикува, нарисува или измисли.
Или я има или я няма.
Четете още: Когато Мъжът обича
Търси я, дете!
Търси я, докато не я намериш!
Онази истинската!
Която няма да питаш дали е любов.
Защото тя просто е такава.
И ще я познаеш, дете.
Ще я познаеш и никога няма да се усъмниш в нея.
Защото когато е любов – Любов е и толкоз!
Без заобикалки…
Без игри…
Без въпроси…
Защото Любовта се усеща!”
Автор: Беа Желязкова ©
Reader Comments