Незряла ли съм, че обичам
с чисто, искрено сърце?
Че мога под дъжда да тичам,
да поделям болката на две?
Незряла ли съм, че копнея
някой най-накрая да ме разбере?
И да ме прегърне толкоз силно,
че да стопли тъй нареченото ми „сърце“?
Четете още: Привидно
Незряла ли съм, че мечтая
да бъда пламъка във нечии очи?
И копнежа тъй бленуван
в сбъднатите му мечти?
Май незряла съм – кажи си!
Възрастните не познават любовта.
Отдавна тя за тях е лястовица бяла,
отлетяла нейде в чужди небеса.
Автор: Беа Желязкова ©
