Гледаш ме и мислиш –
„Малка си… Аз лесно ще те разчета…“
Но сам не осъзнаваш всъщност,
колко е голям във мен света.
Нима си мислиш, че е толкоз лесно,
книгата да прочетеш?
Без дори да я отвориш,
без да се опиташ да я разбереш?
История, описвана с години,
рожба на усмивки и тъга…
И във всяка дума на дълбоко,
вплетена частица от душа.
А ти ме подценяваш,
по корици само ме четеш…
Шанс на себе си не даваш
да се впуснеш, да се отдадеш.
Защото знаеш, че ако опиташ,
връщането страшно ще боли…
Щом от моя свят ти вкусиш,
всичко в тебе ще се промени.
Като ураган през теб ще мина,
ще обостря всичките ти сетива.
Като бурното море ще те удавя,
ще разголя тайните на твоята душа.
И ако все пак ти стиска
книгата да прочетеш…
Скачай надълбоко,
без да се опитваш да се спреш!
Защото в този свят привидно –
всички сме едни...
Но истински разбираме кои сме,
щом душата ни започне да трепти.
Автор: Беа Желязкова ©
Reader Comments