Тя знаеше, че трябва да го пусне… Но го обичаше толкова дълго, че не знаеше как да каже „сбогом“. Как да се раздели с част от себе си и как е възможно да продължи след това?
Припомняше си с усмивка първата им среща на улицата… Той пресече пътя й с колелото си, извини й се и се усмихна, все още бяха деца…
Години по-късно на фона на една топла, лятна нощ, той събра смелост и нежно я целуна под дюлята, на края на улицата. Без да предполага, че тя вече беше влюбена в него… Вълшебно начало, на един епичен край.
За да стигнат днес до тук… Две различни вселени… Два тежки характера… Превърнали се в чудовища, борещи се за безсмислено надмощие… Болно его, прикрито от гръмки нападателни фрази, неумело прикриващи страха, че любовта те прави уязвим…
Тя отчаяно искаше да го прегърнe, да положи глава на рамото му и да плаче… Да плаче дълго и неутешимо, докато сълзите й не отмият дълбоките рани…
Да блъска с юмруци по гърдите му, докато не пречупи вкамененото му сърце…
Но ето ги днес – стоят един срещу друг, безмълвни… Пропастта между тях е толкова голяма…
В тишината отекнаха само стъпки… Вратата след него се затвори… Нито един не предаде своето его.
Тя се свлече на пода безжизнена и от устните й се отрони едва доловимо „обичам те“…
Тази нощ той не можа да заспи… И никой не видя сълзите му…
Автор: Беа Желязкова ©
