Опитах да се променя, за да пасна в шаблона.
Да бъда липсващото парченце в чуждия пъзел.
Не успях…
Не мога да програмирам мечтите си да бъдат по-малко ярки,
а присъствието ми – по-малко осезаемо.
Четете още: Истинска
Опитах да сломя неопитомения ми характер,
но така само преоткрих нови форми на свободата.
Не ми пасна да бъда отражение, в нечие криво огледало.
И накрая спрях да се опитвам да бъда като другите –
една от стадото, една от многото.
И далеч от тясната рамка, на ограничените съзнания –
приех себе си и обикнах своята индивидуалност.
Излязла от зоната си на комфорт, осъзнах –
един далтонист, никога не би могъл да прозре,
пъстротата на моята душевност.
Автор: Беа Желязкова ©
