Казвам се Мая. И съм на 30 години.
Не вярвам на мъжете. Не, че не ги харесвам. Някои дори ги обичам. Но за мен те са просто кучета с по-специални нужди.
Еволюирали до толкова, че да могат да задоволят само най-първичните си потребности, въобразявайки си, че светът се върти около тях.
Елементарни за манипулиране, така че успешно да вземеш от тях всичко, което ти е необходимо. Ти само си създай потребност, а мъж все ще се намери да ти я задоволи.
Ако искаш да ги умилостивиш е достатъчно само да ги погалиш зад ушенцата и да ги засипеш с комплименти. Галиш егото им, а те махат ли, махат с опашка. Ако искаш да ги подчиниш е необходимо само да се правиш на недостъпна. Но най-забавно ми е времето, когато се отървавам от тях.
Използвам няколко елементарни трика, с които да ги разкарам и те действат безотказно. Но най-любим от всички ми е да се направя на влюбена. Няма мъж на света, който да не се плаши от обвързване. Те просто така са устроени. Да, правилно ме разбра – устроени са ПРОСТО.
Единственото, което трябва да направиш е да започнеш да драматизираш, а не след дълго да поставиш въпроса ребром – „сигурен ли си, че искаш да бъдем заедно“? И хоп! Мандалото е лопнало! Усетил златната възможност – „мъжът на живота ти“ бяга яко дим, оставайки с впечатлението, че решението е било негово.
Елементарно, нали?!
Те са прекрасни четириноги индивиди, които често забравят, че жените сме еволюирали умствено светлинни години преди тях. Особено когато става въпрос за манипулации и погледи на изоставени домашни любимци. Ние сме истински хамелеони, когато искаме да получим нещо.
Четете още: Грозната истина
Единственото условие е – наистина да го желаем.
Жените като мен не обичаме скуката и посредствеността. Затова порядъчно зрял мъж може би не е най-добрият избор. А както не веднъж съм се убеждавала – по-възрастните мъже не винаги са по-добри за сериозна връзка. Все пак боклукът си е боклук на колкото и години да стане.
Аз например харесвам осъзнати мъже. Няма значение дали са на 20 или на 40 години. Но да лъхат на тестостерон и краката ти да се подкосяват от тяхната мъжественост. Които не цепят думата си на две. И каквото и да става остават мъже до края.
Омръзнало ми е да излизам с лигльовци, които се опитват да ме вкарат в леглото си с цветя и наизустени клиширани комплименти.
И с такива излизам, но е някак скучно. Просто си уплътнявам времето.
Истината е, че и аз си имам голяма любов. Преследваме се вече повече от шест години, но някак все не можем да се стигнем. Не, че и той не е сладък бозайник, но с него не си играя игрички. Оставила съм го да стигне до края в честна битка. Все пак коя жена не би искала да е обичана заради самата нея, а не заради преструвки.
А той е влюбен и опиянен от моята лудост. А аз съм много луда, повярвайте ми. Трябваше ми само един истински мъж да събуди всичките ми демони.
А той е точно такъв! Изкарва ме от кожата ми, а после правим секс с часове. Сдобряваме се като диви животни и сякаш всеки път е за последно. И е различен. Различен от всички измислени герои, които никога не те гледат в очите.
Които си мислят, че с няколко ресторанта и подаръчета ще спечелят сърцето ти. Но истината е, че ако са достатъчно ловки, стигат само до леглото ти. И това е. Нямат какво истинско да ти предложат, освен скука на килограм.
Симулират любов към живота и забавленията, а в действителност обожават да мрънкат и да обитават дивана. Не виждат красивото, ако ще да падне отгоре им. А от жени изобщо не разбират. Претендират, че искат умна, забавна и красива жена, а когато я получат я заменят за посредствена уличница, с ниска обща култура. Не ме питате защо, нали? Елементарно! Кухата лейка е много по-лесна за манипулиране.
Та колко истински мъже останаха, които могат да се справят с една ерудирана жена, знаеща какво иска и имаща мнение? Повечето, родени с мъжки белези се страхуват от такива жени, от техните очаквания, от това, че лесно ще хващат лъжите им.
Извод: Мъже, ако искате послушница – купете си куче!
Истинските жени сме темпераментни и с ясно изразено мнение. Ние няма да ви носим чехлите, нито ще ви купуваме бира, за да киснете необезпокоявани пред телевизора.
Ако осъзнавахте простичката истина, че жените са пластелин в ръцете на мъжа, може би нямаше да си оставате по-глупавата половинка. Но хилядите години еволюция са довели единствено до там, че мъжете да се държат като ощипани госпожици, вместо да се вземат в ръце и с елементарни /обърнете внимание на думата ЕЛЕМЕНТАРНИ/ усилия, да получат от жената повече, отколкото биха могли и да си мечтаят.
Много от вас ще ме намразят за казаното до тук… Но днес някак ми се иска да бъда мразена! Да бъда в устите на хората! Да събудя мислите им! Да накарам мозъците им да щракат!
Защото животът се е превърнал в игра за оцеляване, в борба за надмощие. С ясни и елементарни правила.
Стига само да си позволите да я играете.
Докато не се появи този, който ще ви направи истински щастливи. Защото бъдете сигурни – той ще дойде! Никой не го е подминала сляпата неделя.
Но защо до тогава да тънем в самота и униние, при положение, че навън играта се играе яростно и много забавно по своя си начин.
Не вярвам на мъжете…
Не, че не ги харесвам.
Някои даже ги обичам.
Но за мен те си остават кучета с по-специални нужди.
Автор: Беа Желязкова ©
