Автор: Беа

Децата са изумителни създания. Всеки разговор с тях ме изненадва, разсмива и вдъхновява. Днес подробно ще Ви пресъздам лекцията „как да си хванеш гадже“, изнесена ми от 7-годишната Бени.

Хайде, влизай в живота ми!
Не стой на вратата.
Стига звъня!
Проглуши тишината.
Хайде…

Признавам си – досега не съм излизала на среща с непознат. И мъничко се вълнувам.
Не толкова, че е непознат, а защото е напълно непознат – срещнах го в интернет…

Мисля, че веднъж бях виждала жената на Стив, но съм почти сигурна, че няма нищо общо с човека, който стоеше пред мен сега…

Нямаше как да избягам от реалността, но можех да я отложа поне с още няколко часа.
Стресната от неканения гост, станах и се обърнах към мястото, от където идваше гласът.
Как беше редно да постъпя?
Любопитството не ми даваше мира.
„За бога, какво толкова може да стане?!“

Ниска топка си момче,
а аз на колене не ще да падна.
Отгледана бях нежна и добра,
сега жестока съм и безпощадна…

Идвам…
И ще си поиграя…
С инстинктите ти…
Със сетивата ти.
Ще разпъна струните си в душата ти…
И ще…

Поглеждаш уж небрежно,
а изпиваш ме с очи.
Някак безнадеждно
между нас Любов мълчи…

Здравей Любов, пак е неделя…
Защо си дошла?
Търсиш подслон от студената зима,
която…

– Същият темерут си като мен… – констатира той, поглеждайки ме с плаха усмивка. – Хайде цупло, признай си, че все пак вярваш в любовта…

И той ме погледна и попита с живо любопитство:
– Не тъжиш ли за мъжете, които си отиват от живота ти?
Хм… Дори нямаше нужда да обмислям отговора си…

Срещнах съседката на входа… Разминаваме се, а тя ме гледа с ехидна усмивка… Снощи е из*укала мъжа ми…

Във един прекрасен ден…
Тя се спря до мен.
Редяхме се за сладолед.
И ме пререди отпред.
Исках да…

ОбичаХ те!
Господи, как те обичаХ! …
До полуда, до отчаяние, до безнадеждност!
И бях щастлива!
И това ми стигаше!…

В очите на обикновения зрител, тя беше зла, арогантна и амбициозна кучка. Но ако я познавахте добре, като мен, щяхте да знаете, че тя всъщност е добро момиче. С образование и остър ум, далеч надминаващи…Continue Reading

Стояхме един срещу друг в кафенето.
Приглушеното улично осветление в комбинация с лунната светлина, караха очите й да блестят.
Разказваше ми за…

Нямам ясен спомен, в съзнанието си, как се озовахме там… Спомням си парка… Ароматът на цъфнали дръвчета… Как вървях по осветената в сумрака пътека и…

Толкова си превзет, заблуден и безпътен…
Строиш стени и вярваш, че щом щракнеш с пръсти можеш да вземеш това, което ти се полага…

Понякога просто те е страх да се пресегнеш и да вземеш това, което ти принадлежи. Защото е ново… Защото е непознато… Защото знаеш, че ще разтърси целия ти свят… Ще те извади от зоната ти…Continue Reading

Тя бе от онези потайни жени, които събуждат в теб отчаяната нужда да ги разгадаеш. Стои пред теб като коледен подарък, който нямаш търпение да разопаковаш…