Когато ти е писнало да те боли…
Да мачкат нежните ти мисли.
По душата ти да се разхождат боси…
Да ти задават глупави въпроси.
Когато ти е писнало и да горчи…
И някак все да те предават…
Когато за любов си молил и мечти…
А срещу теб стоял е камък.
Когато можел си все още да дадеш…
И имал си желание и да прощаваш…
Нима разбра те някакъв келеш,
че струваш скъпо, щом душата си за него даваш?
Четете още: Изповед
Тогава спри, огледай се и продължи…
Тегли им майните на всички!
Вземи си чантата и с токчета тропни,
извикай всички гръмки мисли.
С изправена глава върви
и никога назад не се обръщай!
От ножа във гърба ще те боли,
но сърцето ще запазиш чисто.
И щом останеш в тъмното сама,
запали я пустата цигара!
Пусни си музика и под свещта,
допий я таз бутилка с изневяра.
Какво пък толкова – един живот!
По-кратък от една цигара…
Тегли им майните, не се коси!
От този свят и без това не ще си тръгнеш бяла.
Автор: Беа Желязкова ©
