Не ми пука кой си, къде ще ме заведеш и каква кола караш!
Не са ми притрябвали заучените ти фрази, обогатяващи лесни жени по труднодостъпните барове.
Омръзнало ми е от нахакани типове, свалящи ми звезди само и само, за да ме вкарат в леглото си.
Но ти отчаяно искаш да ми докажеш, че си по-различен от останалите.
Сякаш, в мига щом ме накараш да се влюбя и погалиш егото си, няма царствено да се оттеглиш и изчезнеш в мишата си дупка.
Но май не ти е ясно, че аз тези игри съм ги играла цял живот.
Наиграла съм се!
Клоуните – в цирка! Ще ти начертая и карта.
Просто не искам да те пращам на „майната си“, че току-виж ти харесало и някой ден се засечем в Пловдив.
Ядосвам те нали?
Възбужда те да ти се дърпам.
Послушните вече не те привличат.
Не можеш да се удавиш в плитчините.
Толкова си свикнал да ти е лесно, че не знаеш как да реагираш.
И започваш да нервничиш като малко дете, на което са му взели играчката.
Но аз отдавна спрях да бъда кукла Барби, в ръцете на непохватни момченца.
Затова по-добре не се опитвай да свалиш жена, която може да мисли, освен ако не си готов да отговориш със същото.
Твърде добре знам какво искам, а ти си компромис, който няма да направя.
В крайна сметка – сърцето ми не се намира на педя под пъпа.
Автор: Беа Желязкова ©
