Никога не съм си представяла, че едно от първите неща, които ще напиша в блога си, ще бъде свързано с пандемия, която за по-малко от три месеца разбуди целия свят. И се очертава тя да разтърси не само икономическия и социалния ни живот, но и да остави трайни следи в психиката както на малки, така и на големи.
Изминаха три дни откакто бе обявено извънредно положение в цялата страна, два от които буквално съм се барикадирала вкъщи само с кучето. Защото вярвам, че изолацията ни или поне минимизирането на социалните ни контакти, ще спомогне вирусът да забави своето разпространение.
Считам себе си за интелигентен човек и съм далеч от мисълта, че вирус, който се разпространява изключително лесно и при определени индивиди започва без сериозна симптоматика, ще ни подмине и ще се разминем без загуби.
Изумена съм, че държавата ни предприе строги и незабавни мерки, много преди заразата да се е разпространила върху голяма част от населението. Макар, че в мен тайничко се прокрадва съмнението това да е продиктувано първо от чисто политически и комерсиални цели.
И все пак се радвам, че се полагат видими усилия да се запазят човешките животи. Мерките в своята цялост трябва да претърпят известни промени, а персоналът в болничните заведения да се подкрепи с легла, апаратура и екипировка, защото едва ли някой вярва, че увеличение на заплатата с 1000 лв. е равносилно на един пожертван човешки живот.
Искрено съм притеснена от случващото се последните три дни и това ме провокира да изразя мнението си, което се надявам да достигне до по-широк кръг от хора.
Масово населението от цялата страна се е събрало в хранителните магазини и аптеките. Щандовете се изпразват, а хората се озлобяват. Засега сериозни наченки на агресия не са известни, но колко ли далеч сме от тази стъпка… Персоналът на големите вериги ни сравнява с „животни“. Фармацевтите не могат да обяснят на обикновения човек, че лекарствата и антибиотиците, с които се запасява, няма да му помогнат срещу вируса. Харчат се пари за продукти и консумативи, които единствено повишават приходите на определени предприятия, но това няма да ни спаси от заплахата.
Паниката се усеща осезаемо, неглижирането на ситуацията също. Докато едни пазаруват сякаш утре е последния ден на света, то други разхождат децата си в парка на групички, без да осъзнават, че така застрашават не само техния живот.
Моля се всичко да се размине леко. Но ситуацията в цял свят ме кара да се съмнявам в това.
Затова апелирам към вас – на първо място бъдете хора! Мислете разумно и не се поддавайте на страха! Сега е моментът да се обединим, да бъдем малко по-добри, организирани и с ясното съзнание, че животът на всеки един от нас е ценен.
Опитайте се да спазвате мерките, наложени от държавата. Мийте ръцете си често и дезинфекцирайте облеклото и домовете си. Не се събирайте на големи групи. Всеки ден проверявайте възрастните членове на вашите семейства, а ако имате възможност им доставяйте храна и консумативи, за да не се налага да излизат. Според статистиката те са най-податливи на заразата и често при тях тя води до фатален край. Пийте витамини. Молете се и си помагайте!
Едно голямо благодаря на всички лекари, учени, военни, полицаи и на всеки друг, който е на първа линия или спомага да ограничим загубите на човешки животи и скоро да се завърнем към уж скучния си и обикновен начин на живот.
Бог да ни пази!
Автор: Беа Желязкова ©
