Срещнах те в момент, когато не вярвах в нищо и в никого.
Видях в теб светлина и опора, надежда и спасение.
ОбичаХ те!
Господи, как те обичаХ! …
До полуда, до отчаяние, до безнадеждност!
Исках те и дори те имах за миг!
И това ми стигаше!
И бях щастлива!
И вярвах, че съм единствена…
И те обичаХ! …
Господи, как те обичаХ!
Както никога, никого преди!
И ти дадох себе си!
Цялата!
Истинската!
Предадох в ръцете ти сърцето си…
Оголих не просто тялото си, а душата си…
И станах уязвима, ранима и Твоя!
Господи, как те обичаХ! …
Но твоята вселена се оказа твърде малка, за да побере всичките ми светове.
А ти твърде сляп, за да видиш светлината в мечтите ми…
Да съзреш щастието в делата ми.
И не търся в теб вината, че изтри мръсните си ръце в душата ми.
Белезите от теб, аз нося с гордост!
За да ми напомнят не за болката, която ми причини…
А за това как НЕ искам да бъда обичана!
Автор: Беа Желязкова ©
